Луната ми прилича на жена,
която е загубила любим
студена , бледа и останала сама

Дори не ми се пише вече
и стиховете ми изглеждат празни,
а лигавата меланхолия

Прегърни ме силно , нека да усетя 
колко ненаситно  ме желаеш
как сърцето ти препуска , като лудо

Пак игричка , пак неравностойна
пак на колене и наранена
толкова любов по теб прахосах

След всяко твое тръгване умирам
защото с пръстите си ме направи жива
целувките ти ме превърнаха във злато

Стоя от часове пред огледалото
загледана във своите очи
изтръпвам ...вече не съм цялата