Разбрах , че Слънцето ми се разсърдило
във тайната не съм го посветила
преди ми правеше косите свилени

Поканих снощи бледата Луна
да поговорим - беше ми самотно
загрижено ми пръсна светлина

Изплаках те в сълзи , които могат
да сътворят още седем морета
до теб бях лека - в безтегловност.

Писмата си до теб прежалих
превърнах ги във лодки от хартия
това , което в тях съм запечатала

Какво сега?
Ще си доказваме надмощие?
Ще си броим и ласките-