След всяко твое тръгване умирам
защото с пръстите си ме направи жива
целувките ти ме превърнаха във злато
но се стопих , когато си замина.
От допира ти ми поникнаха крила
и плахо пробвах първия си полет
а после сгромолена на земята
кървяща - пак за теб се молих.
Очите ти потънаха във моите
потта ти в мен попи на ситни капки 
потръпвам всеки път , като си спомня,
че теб те няма ,а пък аз те чакам.
Косите ми запазиха предателски
ухание на силни мъжки длани
навил ги беше стегнато около китките
сегя ги срязах....
нека да ги няма.
И мене нека да ме няма
защо ми е да се събуждам сутрин
когато без дъха ти ми е празно
и вместо светло - черно ми е утрото.