Дали се съмна...?
Ох , не ми се става !
Не искам да се ражда този ден
ще ми е трудно да понасям слънцето
просташки грейнало във скучния ми ден.
Преди , когато те обичах
завиждаше ми то дори
поне сто пъти бях по жарка
от глупавите му лъчи.
Дали се мръкна...?
Ох , не ми се ляга !
Не искам да настъпва тази нощ
луната да се блещи във прозореца
излегната във златния си кош.
Пък и звездите само ми досаждат
примигват и кикотят се нахално
като клюкарки седнали пред кръчма
обсъждат , че без теб съм много жалка.
Дали живея ...?

Трогна ме стихът ти, мила felisia! И ме заболя!... :(
Прегръщам те с обич! Усмихни се на слънчевите лъчи! Усмивката ти е прекрасна! И... моля се да спре да те боли!

gneva i tygata pokazvat , che oste obichash...tova ne e jalko !