Ех, влюбена съм в "лято" с бяла риза
което крачи бързешком към мене
и ме прегръща топло, като бриза

Той е нежно присъствие в моите мисли,
някъде там се е сгушил и тихо ме слуша,
когато в душата ми срещат се бури

Петък вечер. Безлунно небе.
Топъл чай, ей така да замести кафето.
Прекалявам със дозата и все се стремя

Луната седна плахо на комина
и се вторачи в затъмнената ни стая
не знам дали от нея стана светло

Тя е толкова крехка, че едва се подава
ококорена с любопитни дълбоки очи
търси трескаво твоите- зажадняла и гладна