Постинг
24.09.2017 18:19 -
Невярна
Прибираш се със половин сърце
и чак до атомче си раздвоена.
Усмихваш се със второто лице,
а другото до смърт е уморено –
да крие белези от дива страст,
да се стаява като глухонямо,
да ти напомня, че във този час
уж тук си ти, а никъде те няма.
Нощта съчувствено ти праща сън,
но във съня си още по-невярна...
И знам, когато утре съмне вън,
ще хукнеш пак след влюбения вятър.
и чак до атомче си раздвоена.
Усмихваш се със второто лице,
а другото до смърт е уморено –
да крие белези от дива страст,
да се стаява като глухонямо,
да ти напомня, че във този час
уж тук си ти, а никъде те няма.
Нощта съчувствено ти праща сън,
но във съня си още по-невярна...
И знам, когато утре съмне вън,
ще хукнеш пак след влюбения вятър.