Постинг
17.05.2011 11:07 -
Пак е пролет
Пак е пролет , която досущ ми приличана есен
много гъсти мъгли ме прегърнаха и ме стискат за гърлото.
Сутрин пия кафе и отсъствам от себе си
тичат босите мисли след теб , та дано да те върнат.
Не изгряваш в деня ми и все е студено.
И е тихо , та вече се чудя дали онемяха
всички мои надежди , които ми шепнеха нежно
или аз оглушах от това мълчаливо очакване.
Как да кажа на предателя дето пулсира отляво,
че не искаш да виждаш очите ми влюбени
и че всичко било е сапунен мехур- тъжна битка,
която преди да започна е била изгубена.
Идва лято , а сякаш на зима мирише
вледенена усмивка се опитва през мен да напъпи
пак си пия кафето загледана в нищото
и очаквам нощта , за да бъда със тебе в съня си.
Защо... защо цената на силната поезия трябва да е тази огромна болка...
Все пак, радвам се, че си тук и те прегръщам силно, силно...
цитирайВсе пак, радвам се, че си тук и те прегръщам силно, силно...
И аз те прегръщам , Славе , безкрайно ми липсваш!
Може би скоро ще се видим и това ще бъде "светулчица" в ежедневието ми :))
цитирайМоже би скоро ще се видим и това ще бъде "светулчица" в ежедневието ми :))
те нямаше Ели. Несродно ми е така. Бъди наблизичко, Любимост. Думичките ти - топличка сърдечна огърлица - правят ми красиви душевни искрички. Прегръдка :)
цитирайОт прегръдка имам нужда , Ели , благодаря за твоята! :)
цитирай
5.
анонимен -
онлайн магазин за хранителни стоки
19.01.2012 16:06
19.01.2012 16:06
Малко е тъжно стихотворението! Но ми хареса иначе.
цитирай