Когато ми липсваш Вселената свива юмруци
и млъква безсилна от сляпото мое безумие
от очите и руква гореща  тъга
и  търкулва към мен пълнолуния.
Едно подир друго.
Безсънно се взирам във всяко,
а те си приличат- безсраммно ми вадят очите
и де да можех  да ги проспя...
но всъщност копнея до теб да дотичам.
И да забравя за тъпата болка
която дълбае в сърцето ми ями
и с бели петна паметта да покрия
и   да опиташ страстта ми.
Да си простя слабоста
и прощавайки твоите грешки
да докосна  ръцете ти и пак да са адски горещи,
а студа да отстъпи пред душата ми изпосталяла.
Когато ми липсваш дори Лудостта онемява.

това съзирам тук! прекрасност!


а аватарът - направо си е трепач, поздравление и честити ВЕЛИКденски празници, щастлива да си си !!!!

И тя онемява пред болката в стиховете ти...

Честит Рожден Ден, мила моя!
Нека си отиде тъгата!
Нека никога не ти липсва любов!
Обичам те!

прибавих го към моята блогвълна "Болка и любов". Поздрави!!!