Каквото и да кажа вече , свърши се!
ще те откъсна някак от сърцето
ще ме боли , но после ще зарастне
понякога дори ще ми е леко.
Понякога дори ще съм щастлива
смеха ми ще се лее , като ручей
ще се усмихнат моите очи
както преди , преди да ми се случиш.
Каквото и да кажа вече , късно е!
Засядат в гърлото ми думи неизречени,
а толкова копнеех да извикам,
че те жадувам и макар обречена
това е любовта , която прави
сърцето ми пърха , като птиче
и да се радва на трошиците ти нежност
подхвърлени от мислост , не с обичане.
Каквото и да кажа вече , няма те!
и всъщност никога не те е имало
объркала съм с пролет белотата ти,
а ти си бил поредна тежка зима.

Отдавна чакам това звучене на стиха ти!
Може би не всички ще разберат коментара ми, но ти го разбираш, нали?
Прегръщам те, а също и Светулчо (хубаво да го нацелуваш от мен)!