Тя отказва да ме изостави
гоних я , проклинах я , изтръгвах я
всеки път се връщаше по-силна
и влизаше в сърцето ми на пръсти.
Преподреди го , както и харесва
изхвърли спомени натрупани с години
и облепи навсякъде с лика Му
да нямам избор , да не виждам друго.
Поднася ми кафето все изстинало
горчиво и тръпчиво до влудяване
нали и Той така го пиеше
коя съм аз , та да ми го подслажда.
Без малко да ме убеди и да пропуша
замислих се дали , ако запаля
ще се закашлям - белким го издишам 
запазих си забравените Му цигари. 
Ще и омръзне в някой слънчев ден
да гледа колко и се мръщя
ще си излезе тихо - както влезе
и ще се моля да не се завръща.

Ти пожелавам в изгонването. :) Трудничко е, но не невъзможно. Поздрави. :)

Изгони го, освободи сърцето си!
Прегръщам те...