Ти знаеш как ухаят слънчогледи-
на лятна сладост , на живот и слънце
по мен полепва този аромат,
когато силно и горещо ме прегърнеш.
И птичките в главата ми запяват
онази песен нежно-монотонна,
която ме унася и забравям,
че всъщност има четири сезона.
И само лятото кипи във вените
две мъхести пчели жужат любовно,
когато си със мене спира времето
и като грахче е вселената огромна.
Това , което тупка е сърцето ми
колибри шарено , изпълнено със чувства
трепти , прелива от нектар и нега
откакто във живота си те пуснах.
Ти знаеш как ухае лятото
и нищо , че април навънка шета
очите ми след тебе гледат влюбено
тъй както в слънцето е влюбен слънчогледа.

Толкова нежно ухае този стих... на обич...

Поздрав, felisia! :)

Много свежичко,слънчогледово,харесва ми. Пожелавам ти никога да не го изгубваш (онзи,който от всеки сезон прави лято)

Много мило ,романтично , ведро и истинско описание на чувството за любов, в унисон със смяната на сезоните ...Поздрави от госпожицата !

Страхотно усещане - поздрави за стиха - невероятна си!!!