Съжалявам , че не ти го казах никога,
но ти ме караше да се усмихвам
за първи път след твоите целувки
разбрах какво е всъщност да обичаш.
Сега е късно да изпадам в откровения
но тези думи са заседнали във гърлото
не ги ли изкрещя , ще ме убият
за мене беше , като глътка въздух.
Без тебе утрото е тъмно и подтискащо
април е свъсен и прилича на ноември
ноември , оттогава все ми липсваш
и бие глухо сърчицето в мене.
Така се е смалило то , горкичкото,
прилича на камбанка излиняла,
а как кънтеше , като ме докосваш,
като че бият празнични камбани.
Съжалявам , че не ти го казах никога,
но в твоите прегръдки бях щастлива
и от ноември не преставам да те чакам,
макар да знам , че няма да те видя никога.