Захващам се да пиша стих
с надежда да успея да изкажа
това , което предизвикваш в мен
и да усетиш колко си ми важен.
Такива думи искам да намеря,
че да посея зрънце във сърцето
което ще покълне някой ден
превръщайки се в стълба до небето.
До седмото небе ! - Почти до рая.
Със тебе  там  съм била многократно
и сгромолих се , заболя ме , но мечтая
да изкатеря този път обратно.
Докато ноктите ми закървят изтръгнати
и си протрия коленете от изкачвне
и във мазоли се покрият дланите
докато уистните ми се напукат жадни.
Така ми липсваш ! - миг не бих стояла
катерила се бих и дни и нощи
не би ме спрял ни дъжд , ни ураганен вятър
поне да знаех искаш ли ме още....

za varzvane e toi , ako ne te iska o6te !
jenstvenost blika ot teb mila , nejna si.....;)
seti li se ? :)))

За такава всеотдайност би му завидял всеки мъж -пожелавам ти скорошно изкатерване по обратния път към рая:)))

не си малко луда да го направиш :)))
дано си струва накрая , победата понякога не се услажда заради умората.