Пусни да влезе в стаята ти тъмното
да те докосва с моите ръце
да очертава профила ти със дихание
и вместо мен да те разсъблече.
А след това да пропълзи под прага ми 
запазил твоята топлина
да ме докосне , като пареща въздишка
намирайки ме гола и сама.
Пусни да влезе тихото в главата ти,
за да долавяш само пулса ми накъсан
не чуваш ли...сърцето ми повтаря , 
туп-туп - обичам те- побързай !
И после попари ме , като лава
жигосай ме , за да не ме поиска друг
стопи ме без пощада-до втечняване
без тебе ще умра от студ.
Не помня преди твоите целувки
дали ме е целувал някой
дали ме е покривал със прегръдки
или до днес все теб съм чакала.
И без да съм изпила глътка
се чувствам шеметно пияна,
когато долепена до гърдите ти 
се чува ...туп-туп-двама сме!

Или копнеж?
Каквото и да е, знам, че е истинско! Като теб!

Прелестен стих !
Великолепие !
Невероятна си - поздрави:)))

туп-туп ....туп-туп - сърце си ти , огнено ! :)