Отново няма във очите сън
и пропълзява по гръбнака остра болка
пречупиха ме бурни ветрове,
когато тичах да те гоня , като болна.
Като нещастница жадуваща за доза
продадох и душата си надребно,
за да те милвам без ръце останах
Глупачка! - може ли да топли поглед леден...
Изроних се на хиляди трошици
направих диря , за да мога да се върна,
но изкълваха всичко пригладнели птици
раздадох даром моето завръщане.
Каквото ми остана- мравки го отнесоха
да оцелеят през побъркващата зима,
а аз се чудя как да оцелявам с този студ
това ми даваш само....но от обич даже него взимам.

Намирам те все същата и толкова променена!Толкова силен стих,изразителен,въздействащ!Поздравявам те за него!Съжалявам за чувството, което го е родило...Топлина ти желая,мила и чудото на Коледа!