Eлиза беше малка и самотна
береше от копривата в полето
ръцете и отдавна загрубяха
но  жилеше я още във сърцето.
Елиза сто безсънни нощи преде
очите и сълзяха...не от взиране
поредна риза беше сътворила,
за предстоящо лебедово литване.
Елиза знаеше , че идва есен,
че ятото си тръгва рано или късно
когато лебеда си полудува с нея лятно
без сбогом тихо ще напусне.
Елиза свикна да я изоставят,
но вече с хоби -  ризи да тъче
раздаваше ги със усмивка плаха
-Дали ще ги приемат...?
Да ,че кой отказва свобода
и мъничко парче небе?

Браво на Елица вдъхновена от Елиза :)
приказка си ти момиче, приказна си.

Дивите лебеди е една от любимите ми приказки.Усмивка си взех днес от тук.Благодаря :)))))