Всъщност аз съм клечка кибрит,
която вече е палена
какво толкова ме щадиш ?
Нееее...май не пазиш душата ми
страх те е ти да не изгориш.
Няма страшно.Пламнеш ли бързо
усетиш ли болката от изгаряне
ще загася огъня със сълзите си
ще лекувам мехурите и болящите рани.
И през това съм преминала
знам как зарастват - бавно и трудно
остават и белези
сол няма да слагам ,
не съм отмъстителна
ако ти щипе и мен ме боли
нали още те нося в сърцето си.
Какво ще кажеш да те превържа?
Пазя шалчето от червена органза
в онази нощ с него ме върза
и сам подпали моята клада.
В очите ме гледаше докато изгарях
преглътнах викът си 
от болка немях
жестока усмивка красеше лицето ти
от толкова студ докрай изгорях.

Като изключим жестокия край, който ми звучи на мен нереаално, е много интересно казано. Изразява мои мисли, но кой знае дали някого бих ги изрекла, още повече в стихотворна форма. Приятно ми е да го прочета, хубаво пишеш, така е. И обичаш да бръкнеш точно там, където ще засегнеш някоя важна струна !