Има птичи пътища,а дири по небето няма.
Нещо е живяло , отминало , оставяйки ни нещо.
У.У.

Не искам да обличаш обичта си
в материя, в подаръци, в бижута
за мене открадни цветче
и подари ми от Вселената минутка.
Минутка , но да бъде пълна
с очи засветили от нежност
да бъде пълна с топли пръсти
и кичурче отметнато небрежно.
Сложи на шията ми колие,
но не от някой скъп метал
да бъде от целувки яростни
които кожата  да парят.
Сложи в ръцете ми света,
но не парите , лукса и власта му
а зрънце жито , капчица вода
и лъч от слънце - да ме буди рано.
И начертай ми птичите пътеки
със палав показалец по гърба
те карта нямат , а на мен ми е потребно
да мога и без тях да полетя.
Заминаха на юг , а аз останах
умрях от студ  да търся в теб гнездо
сега си тръгвам
диря не оставям...
да ти оставя ли поне едно перо...?

Поздравления за страхотния стих!!!