Не ми е нужно да се оправдавам,
че като луда те обичам.
Съди ме.
Ако искаш хвърляй камъка...
не искам прошка , затова ,че съм обичала.
Отдавна съм простила безразличието
на пръстите с които ме дъмгоса
не ме мисли,
забравих , че болеше
не ме е срам и белези да нося.
И нека другите се правят на светици
аз грешницата съм от твоят списък,
но щом обичам - истински обичам!
И бели са душата ми....и мислите.
Запалвам свещ , но не за да измоля
причастие за  кладните ми устни,
а за да свети романтично стаята,
когато пак във себе си те пусна.
 

Върховно!!!

Ах,че си ми прекрасност :)))