Луната ми прилича на жена,
която е загубила любим
студена , бледа и останала сама
надолу в къщите се взира.
Сълзите и докосват керемидите....
Не !..... май е дъжд...
Небето посивя.
И него го побиха хладни тръпки
от синкавата и до пръсване тъга.
Зашумоляха клоните смутени от ветреца
и птиците премръзнаха от студ
забили човки под крилата си настръхнали
сънуваха  трохи , гнезда....и юг.
И тази нощ приличам на Луната 
и мръзнеща сънувам с птиците,
а исках само да се сгуша до крилото ти
и да усетиш колко те обичам.

Браво миличка - чудесна си както винаги !!!

Браво миличка - невероятна си !!!

красива вечер лунно момиче!