Постинг
15.10.2008 21:36 -
Предизвикано...
Автор: felisia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1345 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2008 11:06
Прочетен: 1345 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 06.11.2008 11:06
Дори не ми се пише вече
и стиховете ми изглеждат празни,
а лигавата меланхолия
пълзи по мен , като зараза.
Тъжа , мълча , въздишам често
цял темерут съм станала - ужасно!
Мъгливи са ми всички улици
дори във собствената кожа ми е тясно.
Обърках хората около мен
не могат да ме разпознаят
ирония не ми отива,
но само тя ми е останала.
Като пробитото небе
се лея вече две недели.
Боде ми слънцето-
далече да стои от мен !
Не ми се иска топло да се смее.
Не искам и щурците да ми пеят
светулки да надничат от очите ми
сега съм черна , като нощ през зимата
май доста на ноември заприличах.
Не ни е нужно вече огледало
спокойно можеш в мен да се оглеждаш
ще видиш себе си - със ореол окалян...
и как повтарям твоите грешки.
А после ти повтаряш моите
и се въртим по стръмната спирала
студен си....и ме вледеняваш
ако ме беше стоплил-
вече да сме изгоряли.
и стиховете ми изглеждат празни,
а лигавата меланхолия
пълзи по мен , като зараза.
Тъжа , мълча , въздишам често
цял темерут съм станала - ужасно!
Мъгливи са ми всички улици
дори във собствената кожа ми е тясно.
Обърках хората около мен
не могат да ме разпознаят
ирония не ми отива,
но само тя ми е останала.
Като пробитото небе
се лея вече две недели.
Боде ми слънцето-
далече да стои от мен !
Не ми се иска топло да се смее.
Не искам и щурците да ми пеят
светулки да надничат от очите ми
сега съм черна , като нощ през зимата
май доста на ноември заприличах.
Не ни е нужно вече огледало
спокойно можеш в мен да се оглеждаш
ще видиш себе си - със ореол окалян...
и как повтарям твоите грешки.
А после ти повтаряш моите
и се въртим по стръмната спирала
студен си....и ме вледеняваш
ако ме беше стоплил-
вече да сме изгоряли.