1.
Затворила очи стоя във мрака
дали не си измислих , че те има
дали наистина съм те докосвала
действително ли зная твойто име.
Отварям ги - очите уморени
поглеждам те , а май не те познавам
изглеждаш толкова далечен
ръцете ми да те докоснат не успяват.
И вик във гърлото засяда
да се издам , че ме боли - не никога!
ще се усмихна сякаш ми е хубаво
вместо разплакана -засмяна ще ме виждаш.

2.
Страхът се изпарява неусетно
на тънка струйка тлее към тавана
в ръцете ти съм сгушена и зная
че топлият ти дъх не е измама.
Не е измама - чувствам как ме пари
когато ми говориш и се смееш
отпускам сетивата блудно бродещи
и мъката и тя на тънка струйка тлее.
Унасям се безбрежно и заспивам
дочувам още плътният ти глас
кънти , като че идва отдалече
усещам , че дори в съня ме пазиш.
Умората изчезва неусетно
на тънка струйка тлее към тавана
в ръцете ти осъмнала съм , мили
и силната ти гръд не е измама

Нека винаги бъде така - бъди щастлива и обичана !!!