Изпращам вече четирдесет и петата луна
изгревите парят във очите
броя звезди преди да се стопят
потънала в безцветно необичане.
Четирдесет и пет красиви залеза
се разкървиха от горчиво несподеляне
и колко много капчици роса
копнееха да ги поръся върху тебе.
От гълъбите  нежен пух застлах
най-галещият , лек , като въздишка
и мълчаливо те очаквах в тъмнината
облечена единствено във истини. 
По - бяла бях от мляко на кошута
по-тиха от дъждец през пролетта
по- закопняла от пресъхнал извор- 
напукана от жажда равнина.
А ти четирдесет и пет слънца пропусна
не идваш....няма те...,
а аз броя
очакване с надежда съм преплела,
за да не ме погуби тази самота.