Някой ден....заклевам се , ще ги отрежа
и двамата ще ги поставя дето им е мястото
сега гнева ми е застанал пред очте ,
а те изпречат ли ми се ....
е , ще им стане тясно.
То кой ли пък ми е виновен,
че гледам все в неподходящи,
че позволих да избуят , като отровни бурени
в сърцето ми и без това кървящо.
Какво да правя , слаби ми са ангелите
не се предпазих и белята е готова
и двамата до лудост ги обичам...
дали пък ? - То една любов!
Един ден съм потънала във сълзи 
по пъстрите очи на грейнала Светулка
на следващият ден ме дави болката
по есеннокафявите на Щурчо.
Някой ден....заклевам се , ще се съвзема
може много да съм глезeна и недорасла,
но умея да обичам , като фея
и не искам още да порасна.

Важното е , че умееш да обичаш - не спирай да бъдеш себеси ...!!!

Обичай до лудост ,
обичай до болка ,
обичай ти фейо
и теб ще обичат...

че си запазила детето в себе си, не те прави по-малко пораснала, Felisia, а само по-чаровна...;)

не ти остава нищо друго, освен да се научиш да се харесваш, Felisia, както те харесват другите. Та нали и те не са се родили научени...;)