настръхнах като го прочетох,съдържа много болка и копнеж по нещо очевидно изгубено.Не може да се залепи натрошеното стъкло или да се върне образа от влюбеното огледало,но пък спомена остава завинаги,горчив или ласкава,да ни прегръща в тъмнината на нощта

Отново си чудесна !!! Прекрасен стих !!!

И мен ме хвана за гърлото тази проклетница... Стихът ти е толкова силно въздействащ, че е невъзможно да се прочете, без да спре дъха!

Но знаеш ли, спонтанно в съзнанието ми изплува част от стиха на Блага Димитрова ("Сила"):

"По- силна съм така -
за губене да нямам нищо.
Над нищо свое не треперя в страх,
не си заключвам нищо със мълчание,
не се озъртам да не ме ограбят.
Безстрашна аз излизам
срещу ветровете на света.
(...)
Свободна съм сега,
с отвъзани криле и мисли,
за да обхвана всичко.
Колкото ти повече ми вземаш свят,
толкова аз повече те притежавам.
Никога не си бил така мой,
както мой ще бъдеш, свят,
когато няма аз и себе си да имам."

Прегръщам те с обич, миличка!...

Харесвам когато си себе си...От друга страна ,знам че си много лица...Покажи ги!Може би ще харесам и тях :)))))))

сигурно е точно така.