Докоснаха ме с нежност изключителна
стадата къдрави от есенни лъчи
и кротка медена жарава
ме стопли и ме приюти.
Стъблата папратови-позлатени
блестяха и се люшкаха ритмично
а ромона на тихият поток
нашепваше куплет лирично.
Щом розова омая ме обхвана
под шепота на ясенов листак
притваряйки очите си кафяви
във багрите потънах ,отлетях.
Обичам есенните ветрове
посърналите сънени треви
боботещият тътен на светкавици
и рошавите от тъга врабци.