Ще вдигна гордо главата си!
Какво пък толкова си ми сторил-
излъга ми дузина надежди
в  две-три рани сол сложи.
Аз ще се справя - силна съм!
Отдавна вече не хленча.
Кърви ми коляното - хлъзнах се
беше тъмно и недогледах.
Преглътнах малко горчилка-
била уж полезна казват.
След  нея дори соленото 
изглеждало , като сладко.
И теб ще те преживея!
Него успях , че теб ли няма да мога...
и ще внимавам да не избухна, 
като се заиграя пак с  огъня.