Отнася ме една мелодия красива.
Докато мигна ме стоварила при теб.
Избягвам да те мисля....знам , не бива,
но все до теб ме водят нощните пътеки.
И търся трескаво съня. 
Не помня вече откога не съм заспивала.
И топло мляко пих,
овце броих.....
прочетох двеста скучни книги.
Умората ме побеждава бавно.
Наперена  усмихва се ехидно
и уж се боря и не и се давам,
но тя  мръсницата е хитра.
За малко исках да те имам,
като дете поискало играчка от витрина
и изведнъж изгубило желание
с изплезване да те отмина.
А ти какво ?- разбута ми душата!
Каквото имах старо го изхвърли.
Донесе ми надежди и остана,
да можеш после със изплезване да тръгнеш.