Май трябва да ти кажа сбогом
стига съм упорствала да те обичам
за последно днес ще те изплача
после цял живот ще те отричам.
Ще забравя как звучи гласа ти...
колко златни точици си скрил в очите
ще наложа на сърцето си да не препуска
щом на улицата някой ден те видя.
Днес дори опитах други устни
сладки бяха
и в ръцете други аз изгарях
но проклетото сърце едно си знае
монотонно , като в ритуал
името ти тайно ми повтаряше.

Не, не трябва! "...проклетото сърце едно си знае..."

"за последно днес ще те изплача
после цял живот ще те отричам."
!!!
Много, много хубав стих, felisia! Тъжен, но хубав!
Усмихни се, мила! :))))))))
Слънчев и прохладен ден ти желая! :))))))))

Felisia...;) Каквото и да правиш, на сърцето си не можеш да заповядаш. То своето си знае, но пък и знанието му е твое...;)))