Откраднах те още с първият поглед
скрих те под миглите , 
като крадливо дете
онзи  септември беше толкова зноен
изгаряше кладно небето над мен.
Очите ми във есеннокафяво
те галеха със топлина на сиромашко лято
и тръгвайки след тихите ти стъпки
усещах с колко малко съм богата
Ти беше кратка светлинка
блеснала във чашата ми с вино,
като топла мъничка искра
пална страстите ми , за да не изстина.
Поразжари тайните ми мисли
разлудува вътъра в косите ми
толкова безумно смело - влюбена
осмелих се срещу  себе си  да тичам.

Поздрави за смелостта ти - никога не спирай да обичаш - това не всеки го умее !!!

Но ти си от смелите - убедена съм в това :)))

Чудесност си Ели:)))Магията тичане.....лесно не се отказваме ,нали ...Прегръдка ти изпращам-солено морска прохлада.За куража :))))))))