Постинг
16.06.2008 21:50 -
Сега те няма...
Автор: felisia
Категория: Изкуство
Прочетен: 2160 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2008 00:02
Прочетен: 2160 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 21.06.2008 00:02
Не забравям онази усмивка -
последната,
която ми даде през прозореца на тръгване
тогава разтопих се , като злато
в едно туптящо щастие превърна ме.
Ухаеше на ласки и на сладост
и от любов ми разтуптя сърцето
отведе ме в страната на усмивките
и аз политнах - там , където
горчилка и тъга не съществуват
и само влюбените облаци
на захарни памуци се преструват.
И вместо сивата градушка от небето
валяха сълзи , но отронени от щастие...
сега те няма....
тихо ми е утрото...
отново съм потънала в очакване.
Очаквай мила и ще дочакаш - страхотна си !!!
цитирайи само влюбените облаци
на захарни памуци се преструват...
цитирайна захарни памуци се преструват...
"И вместо сивата градушка от небето
валяха сълзи , но отронени от щастие..."
Чакането изморява, но ОЧАКВАНЕТО... е трепет, който събира в себе си копнеж и надежда, за да се излеят после в сълзи от щастие - после..., когато дочакаме очакваното!
Прекрасен стих, felisia!
Добро утро, мила! :)) Слънчев и прохладен ден ти желая! :))
цитирайваляха сълзи , но отронени от щастие..."
Чакането изморява, но ОЧАКВАНЕТО... е трепет, който събира в себе си копнеж и надежда, за да се излеят после в сълзи от щастие - после..., когато дочакаме очакваното!
Прекрасен стих, felisia!
Добро утро, мила! :)) Слънчев и прохладен ден ти желая! :))