Изплаках те в сълзи , които могат
да сътворят още седем морета
до теб бях лека - в безтегловност.
Сега  тежи ми даже и утехата.
Разлиствам душата си - ровя за спомени
викам те в мислите , за да се храня
две-три въздишки сами се отронват
покрай тишината и аз станах няма.
Сега ме прегръщат с див пламък в очите
горчат ми целувки по-сладки от мед
докосват ме пръсти по-нежни от бриза...
а аз искам теб !