Снощи догоря онази свещ,
която палихме в нощта на Коледа
напълни стаята с канелен аромат,
а в моето сърце ухаят спомени.
Самичка съзерцавах в тъмнината
мъждукащият и отчаян пламък
приличаше на мен - изнемощял
и аз по теб така догарям.
Изтрих сълзата си сама
преди със устни ми попиваше сълзите
и казваше , че съм карасива като плача
и съм събрала всичките звезди в очите си.
Дори от утрото изпитвам страх
когато се събудя осъзнавам,
че не кошмар е твоето отсъствие
и пак в тъга се потопявам.

Спомените увеличават тъгата по онова , което животът никога не връща , но остават да топлят сърцето - нека върнеш любовта си и спомените да се умножават по хиляда-желая ти всичкото щастие на света , което можеш да понесеш !!!