Днес не ми се събужда
и е облачно 
и те няма 
и плача
с мисълта за теб се събудих
снощи същата мисъл
предложи ми здрача
Дори кафе не искам да пия
защо да ме гали
аромата му силен,
когато я няма твоята чаша,
а моята празна тъжи-
някак самотно безмислена.
Липсва топлото по чаршафа
от страната ми дясна
и уж е широко леглото,
а в сърцето е тясно
вътре не се побира 
толкова много носталгия,
а колко любов още имам
да я пилея -жалко е.