Нямам сили да те пропилея,
като слънце лепнеш по ръцете ми,
като въздуха след дъжд те вдишвам,
бавно се просмукваш в дробовете ми.
Предпочитам те пред всяка истина
викам те във мислите си нощем
и към Бог отправям не молби-
а хиляди молитви
да те задържа в сърцето още.
Пред теб съблякох до голо душата си
и за миг не съм се преструвала,
а ти нямаш и бегла представа
тази изповед колко ми струва.
В най-тъмните ъгли на сърцето ми смазано
все още откривам 
светулки и недокосната нежност
защо не си ги взе на тръгване ? -
навярно , за да ми е неизбежно
да те обичам
да копнея
и да те проклинам
и само в трескавите сънища
ръцете ти по себе си да имам.

Прекрасно е -тъжно но прекрасно !!!

Имаш сили за всички красиви неща, които те очакват,сигурна съм.Благодаря за откровения стих и весел празник ти желая :)))

роден от голяма любов , мислиш ли обаче , че любовта боли толкова?
Аз не , мисля че не бива да ранява , а да дава стимул.
Прегръщам те , Ели :)