Нощта разгърна бавно своят звезден плащ 
и нежно с него ме обгърна
вървяхме двете по протрития паваж
луната редом с нас пристъпваше.
В места  незнайни и потайна доба
проводени от писъка на сова 
поспряхме от тъгата да починем
потънахме в безплътната отмора.
И щом съня ме грабна на крилата си сребристи
политнахме във лилави простори
отведе ме в страни лъчисти,
а Щурчо нежно шепнеше в ухото ми.
Прозираше луната зад облаци рошави
опитваше с лакти да излезе пред тях
звездици премигваха в жълто и розово,
а Вятърко кършеше с тополата валс.
Нощта загърна бързо своят звезден плащ
и отлетя във бездната далечна
ще чакам да се върне тя , 
за да потъна пак в покоя звезден.