Облечена във рокля от воали
със цвят на мащерка и незабравки
минавам през житата разлюляни
високо , чак до кръста ми порасли.
И бързам , за да бъда твоя ,
за да потъна в твоите обятия
и да се любим докато изтръпнем
прегърнати от звездна необятност.
Докосваш ме със пръстите си топли
под ласката им аз се разтопявам
покриваш ме със огнени целувки-
изпепелявам се и пак се претворявам.
Облечена във рокля от воали
със цвят на мащерка и незабравки
аз тръгвам си , заченала отново
любов , която в мене ще порастне.