Събуди се облачният ден - 
сиво и тихо.....
намръщен е точно , като мен
някак си призрачно.
Спи ми се , боли ме глава
и слънцето стиска очи -
махмурлука го гони.
Снощи по залез
обля се със вино червено
и лъчите си зад хоризонта изрони.
Аз пък роних сълзи
и за теб и за него тъгувах
празно ми беше и тегаво
май вече и шурци не се чуват.
Бавно се ниже денят - отегчена съм
стрелките залепнаха
и не мърдат нарочно
липсват ми дима от цигатата
и усмивката ти закачливо-порочна.

uspqva6 da vnu6 nastroenieto si ,tova ne sa prosto rimi.