Това ли е любов , когато вечер
със твоят образ пред очите
ме изненадват ангелите на съня
и ме отнасят в люлка от копнежи
и ме люлеят чак до сутринта.

Това ли е любов , когато сутрин
целуната от слънчеви лъчи
отварям си очите заслепени,
но в тях отново си останал ти.

Това ли е любов , когато денем
те търся в хиляди лица,
но няма те
аз спомените викам
и ме облива нежна топлина.

Откривам те във мириса на лято
във аромата на жасмини , на кафе
откривам те в косиците на всяко
усмихнато и слънчево дете.

Това ли е любов , когато вятъра
развее буйно моите коси,
а аз желая този нежен вятър
да беше ти - самият ти!

Това ли е любов , когато нощем
изгреят хиляди звезди
и с изумруденият блясък
напомнят ми за твоите очи.

И винаги , когато си мечтая
в съзнанието ми се раждаш ти
прегръщаш ме със твоята топлина...
....това ли е любов , кажи?
Да мисля ли за твоят глас
за твоят смях
за твоите очи.....?

отговора е да, защото стиха ти е прекрасен..

Цяло чудо е,че ни се случва,затова и се радвай,греби от нея с пълни шепи!