Понякога така ми липсват сили
да изкрещя , че те обичам до безпомощност,
че ти си слънчицето в блудкавите дни

Събуди се облачният ден - 
сиво и тихо.....
намръщен е точно , като мен

Препускаш шеметно , сърце
не смогвам да догоня твоят ритъм
къде ме теглиш

Като бездомна котка
моята душа се скита
в тъмното самичка и премръзнала

Кажи ми как да те накарам да обикнеш
кафето в моите очи
да ме сънуваш в розовите утрини

Най-много ме е страх от тихото,
когато ясно мислите си чувам
запушвам яростно ушите си